Дааа, карането и двата дни беше изключително изморително в сравнение с това, което си го представях, но за сметка на това компанията и природата компенсираха многократно
Ето накратко какво се случи през вторият ден - времето сутринта беше отново мъгливо, с лек вятър и студено (около 6 - 8 градуса), като цяло неприятно за каране, но въпреки това се събра група от около 13 човека. Малко след уреченият час за тръгване потеглихме от велоклуба в посока обръщача над Владиславово. Движехме се по бул. "Цар Освободител", като на светофара преди хлебозавод "Ани" свихме в дясно по баира нагоре. Продължихме през "Алати" и не след дълго стигнахме обръщача. Там направихме кратка почивка, след което продължихме по пътя в горите над Владиславово, като се движихме по синята маркировка. В началото имаше доста трудно изкачване, но с майсторлък и упоритост всички го качихме. Минахме отново през горепосочената чешмичка, пресякохме пътя Варна - Добрич и продължихме по един бетонен път - леко за каране, от двете ни страни гори, няма коли, а няколко минути по-късно бяхме наградени за изкачването над Владиславово със страхотно спускане
След него продължихме надясно в посока Фазанарията, от там ни чакаше отново катерене... а след него каране през равни поля по черен път. Стигнахме с. Любен Каравелово на пътя Варна - Добрич (точно на излизане от черния път в дясно има малко паметниче). Тук имахме два варианта - да премиенм през Л. Каравелово и да продължим по черно към Зорница, или да караме по асфалт до там. Тъй като трябваше да имаме и време за пикник в Николаевка, решихме да минем пътя по асфалт - пътят е чисто нов, гладък и позволява развиване на големи скорости
Стигнахме с. Зорница, преминахме през центъра и оттам продължихме по пътя в дясно от магазинчето на селото. След минутка се стига до чешма (пада се от ляво, точно преди едно приятно спускане). След това продължихме по черен път през полята в посока Николаевка. Като цяло този път, въпреки равните участъци и на места спускане, е продължително и не леко катерене. Въпреки това всички го минахме и стигнахме до горичката преди Николаевка - минава се през нея и се стига точно на входа на селото (миналата нощ ситуацията беше доста интересна - към 19:30, в тъмна мъгла минавахме през тази гора, а от ляво ни бяха гробищата
) След влизането в Николаевка започва спускане към центъра на селото, проверихме дали местното магазинче е отворено, не беше и затова продължихме по баирчето в ляво за да стигнем до едно друго магазинче
Там вече ни обслужиха и продължихме към язовира. На язовира се плаща за престоя в застроената част с бунгалата, но естествено ние пропуснахме плащането
Починахме, хапнахме, след което половината от групата реши да тръгне наобратно към Варна по асфалт. Около час по-късно и останалите потеглихме. Всички пристигнаха благополучно, живи и здрави, надявам се доволни и с желание за още едно каране в тази посока
Благодаря на всички взели участие
