Малко позакъснял пътепис :-).
Маршрутът през първия ден следва предварително описания:
http://www.gmap-pedometer.com/?r=4179286От гара Комунари карахме по асфалтиран ненатоварен път през селата и Смядово. За наше най-голямо учудване, в Смядово не успяхме да открием свястно място за обяд. Но магазини имаше :-). Малко преди Велики Преслав се отбихме вляво по толкова дълго чакан черен път покрай канала. Пътят следваше канала до мястото където той влиза в 5 км тунел под високите хълмове на Предбалкана и свързан вероятно с преливника на яз. Тича. Пътят продължава по-нататък и излиза на Омуртагов мост където се намира и едноименния хотел ресторант в който пренощувахме. Стаите са доста луксозни, нощувката е 20 лв на човек. Има възможност апартамент за 4 човека (по двама на спалня) за 60 лв общо. След като хапнахме добре в ресторанта се разходихме до стария град който е на 100-тина метра. Направихме си нощни снимки на кръглата църква. Излязоха доста призрачни :-). Беше много яко.
Общо взето пътят се минава нормално за около 6-7 часа. Ние доста почивахме изчаквайки хора тръгнали час и половина по-късно. Гледайте последната част с черния път да я минете по-светло, че има много драки и ако е тъмно ... Поиздрахме се, но за щастие имахме само една спукана гума на сутринта. Естествено, тя бе на моето колело :-).
На сутринта отново разгледахме стария град, този път видяхме всичко :-). Посетихме и музея който е на около половин км и ви препоръчвам да отидете до него с колело :-). Музеят си струва. Просто не очаквах да има толкова много материал, включително и златно съкровище.
Решихме да се разходим с колелетата до манастир Патлейна и евентуално от него да потърсим маршрут по черно до яз. Тича. Така и така сме там, а и всички бяхме адски жадни за каране по черно. Пътят за манастира тръгва от хотела. Новоасфалтиран е. За жалост манастирът беше затворен, вероятно не е действащ. Намерихме черен път по който имаше туристическа маркировка и поехме по него в посока язовира. Не ставаше за каране - много стръмно нагоре и много драки. Но нали искахме черно :-). Пътищата ги има на топографските карти. За съжаление човекът който разполагаше с топографска карта и ГПС по нея се наложи да се върне, ос на задната гума ... :-(. Пуснахме го сам щото си имаше ГПС и топографските карти. Останахме само с ГПС на чиято карта, тези черни пътища ги нямаше. Колкото и да искахме да се изгубим, все пак можеше да видим по всяко време къде сме. Целта естествено беше яз. Тича. Качихме се на билото, следвахме път по който видяхме, че ни отдалечава от язовира. При първа възможност спуснахме по път в посока язовира, който ни изведе на ловна хижа Муфлони. Има възможност за нощувка на около 15-20 човека, но с предварителна уговорка. Има страхотна беседка, чешма, кухненски бокс с всякаква техника и съдове, и столова. От хижата продължихме надолу към язовира в посока язовирната стена. Преминахме покрай преливника където мястото е величествено, а след това карахме по стената - много красиво. Лошото е, че слънцето вече почти падна, но пък това даде възможност за невероятни снимки :-). От края на язовирната стена се отбихме по главния път до хижа Тича. Намира се на самия път. Около нея има и няколко къщи за гости. След като хапнахме набързо, поехме към Велики Преслав и Шумен. Карахме доста бързо и по тъмно. Не правете като нас. Пътят не е толкова натоварен, но все пак си има движение. Прибрахме се с влак от Шумен.
Покрай яз. Тича има страхотни черни пътища за каране. А и е много красиво. Надявам се на пролет да разучим по-добре и да направим добър веломаршрут.
