Шосейно колоездене - "До Върбица и назад"

    Това определено е маршрут за любителите на силни усещания, които не биха се поколебали да изминат 330 километра в рамките на един ден. Противно на широко разпространената заблуда в известна част от МТБ събратята ни, че шосейното колоездене върви ръка за ръка с ужасен трафик и миризми на изгорели газове, този маршрут е живо доказателство за противното.

Карането до Върбица, поради голямата дистанция е най-подходящо да се предприеме през летните месеци, когато продължителността на деня е най-голяма. Дори това обаче няма да ви спести няколко часа вечерно / нощно каране, така че трябва да се погрижите за светлини и светлоотразителни жилетки за тъмната част на денонощието. Особено внимание трябва да се отдели и на правилното хранене, за да не се налага някой да ви прибира от пътя, в случай, че останете без сили. Поради сравнително високата денивелация този маршрут изисква и добра предварителна подготовка и правилна преценка на собствените възможности и физическа форма.

Пътуването към Върбица започва по автомагистрала "Хемус" (или стария път към София), до пътен възел Провадия-север, известен още като "Летището". Оттам поемаме с леко спускане по път с перфектно качество на настилката до влизането в Провадия. След града продължаваме с изкачване до разклона за с.Рояк, последвано от продължително спускане до влизането в Дългопол. Непосредствено след входната табела на града има чешма и бензиностанция с магазин. След Дългопол продължаваме по пътя за Айтос, като преди Комунари поемаме вдясно към Партизани и Арковна. Малко след отбивката има крайпътна чешма, още няколко такива ще срещнем до село Кълново, където се отклоняваме към Смядово и Веселиново. Трафикът до Кълново е почти нулев, а разнообразието от хубави гледки е в излишък. След Смядово поемаме по пътя за Ришки проход, до Веселиново, а след още шест километра с отклонение вдясно продължаваме към Риш. В този район също има няколко чешми, така че зареждането с вода в горещите летни дни няма да е проблем.

След пристигането във Върбица следва "черешката на тортата" - 11 километрово изкачване с 550 м. денивелация по пътя във Върбишкия проход до билото и спускане обратно към Върбица. Точно в този участък пътят определено не е от най-подходящите за шосеен велосипед и при спускането се налага повишено внимание, особено при няколкото остри завоя. Великолепната природа в планината обаче си струва това неудобство.

След обратното спускане, преди влизането във Върбица е добре да се хапне по-стабилно в някое от крайпътните заведения, за да имате сили за дългото връщане към Варна.

За любителите на цифрите - статистика от карането ни до Върбица на 03.06.2012 :

 - разстояние - 338,100 км.;

- сборна денивелация – 3480 м.;

- средна скорост – 23.4 км./ч.;

- чисто време - 14ч.26мин.;

- време с престоите - около 18 часа.

- и малко снимки : plus.google.com/photos/100401910475495864912/albums/5750246099787474465

Маршрут : www.bikemap.net/route/1964082  – bikemap.net

Маршрут : www.mapmyride.com/routes/view/169081924 - mapmyride.com

 

 


Добавена на: 2013-01-29