Автор Тема: Велоизлет на 30 Януари 2011  (Прочетена 1629 пъти)

Nikolay.Iliev

  • Rabotna Grupa
  • Newbie
  • *
  • Публикации: 1
    • Профил
    • Ел. поща
Велоизлет на 30 Януари 2011
« -: Февруари 01, 2011, 04:59:15 pm »
30 Яну 2011 - Неделен велоизлет Варна – с.Константиново – черен път – с.Бенковски – с.Равна Гора – с.Приселци – Варна. Разстояние – 63 км.

Неделната велоразходка започна, както обикновено, от сборния пункт пред веломагазин „Устрем” на ул. "Райно Попович" №6.
Групата – Николай, Бойко, Свилен, Никола и Мартин. Все отбор юнаци.

Времето, един от съществените фактори за успешно и приятно изживяване, в този ден беше на наша страна – ясно, слънчево, с температура около 0-2 градуса, сухи алсфалтови пътища и заснежени и леко разкаляни черни пътища. Ето порадите тези привлекателни атмосферни условия решихме да направим нашият велопоход в този ден.
Маршрутът, по който мислехме да преминем, го променяхме 3 пъти в хода на нашето движение. Тръгването беше определено за 1030ч, но поради леки технически проблеми и социални ангажименти, успяхме да тръгнем малко след 1100ч. Първоначалната посока беше към с.Константиново.

Опаковахме се и тръгнахме. Преминаването на Аспарухов мост този път, беше едно бих казал дори приятно изживяване - автомобилен трафик – слаб, въздух – чист. За първи път ми се случи и бях много доволен. Темпото, с което се движихме, беше от умерено към бързо или както Свилен го определи – стегнато. Теренът от южната страна на Варненското езеро – равнинен, път с асфалтова настилка. И така педалирайки и приказвайки си сладко стигнахме до големия баир преди с.Константиново. Там определено денивилацията, която преодоляхме беше голяма. Баирът не се даваше. Но и ние не се предавахме. Качихме го на един дъх. Все пак това беше едва първият сериозен наклон, който преодолявахме за деня. Когато преминахме през населеното място на върха на склона решихме вече да търсим черен път, по който да се отклоним на юг в посока с.Здравец. Тук като му отворихме едни карти, едни компаси, едно суетене, едно ръкомахане и умуване, па накрая решихме да караме през просото – или по-точно да хванем черния път отляво на една телевизионна антена и по него да стигнем евентуално до с.Здравец. Да ама не. Пътят свърши  ;D. Направихме 7-8 снимки за почивка и тръгнахме да пренасяме велосипедите през прясно разораната нива. КАЛ и удоволствие. Излязохме на друг черен път, който продължаваше по нашето направление и поехме по него. Тук вече беше забавната част от крос кънтрито. Направо като кънкьори на колелета бяхме в току-що размекващата се кал и сняг. Пързалката бе тотална. Много усилия хвърлихме да задържим велосипеда прав и по направление. Но определено се позабавлявахме.
За наше най-голямо учудване обаче, пътят не ни изведе близо до с.Здравец, а право на южния край на магистралата за Бургас. Тук се разделихме с един от героите от тази сага – Бойко, който беше на работа следобяд, и продължихме по асфалтовия път към с.Бенковски, откъдето решихме, че няма да се кара към с.Здравец, а към с.Бенковски и после в направление юг. Преминавайки през с.Бенковски направихме кратка почивка и се подкрепихме с някой и друг залък хляб, че да има сили и за останалата част от маршрута. Ексцесии, катастрофи, наранявания и технически повреди до момента не бяха регистрирани.

След като хапнахме се отправихме към с.Равна гора. Пътят беше междуселски асфалтов път. Равен, с много малко преминаващи автомобили и приятна растителност около него. Пътуването по този път беше песен. След преминаването на с.Равна гора ни очакваше едно страхотно дълго надолнище, от което всички се възползвахме. Газ до дупка. Да, обаче после се оказа, че всичкото слизане трябва да го изкачим отново, само че по главния път Бургас-Варна. Ей на този баир, лично аз, видях вече зор. Наклонът не беше изключително голям, но за сметка на това беше продължителен. Тук силите искаха да ме напускат, но спиране няма. Ако спреш, ставаш мумия. Краката ти се вцепеняват. И така, за да няма допълнителни усложнения караш смело напред и нагоре. Само да вметна, че Свилен и Мартин взеха този баир със завидна скорост и май даже не се и умориха. Като заключение мога само да кажа – похвално за тях. Силни карачи. Има какво да се учи от тях.

И така, след това сериозно изкачване, пътят ни продължи към Варна, преминавайки през с.Долен и Горен Близнак, после с.Приселци и т.н. Преди с.Приселци вече изгубих Мартин от поглед, който беше отпрашил напред и имаше поне 1-2 км преднина. Ние тримата – Николай, Никола и Свилен (който да отбележа беше съпричастен с нас и реши да ни изчака, иначе би отпрашил и той) направихме кратка почивка в селото, след което потеглихме отново. Свилен,  естествено му се караше по-бързо и каза, че ще ни чака на входа на Варна, при което, ние уморените, му завидяхме и го пуснахме по живо по здраво. След него и ние се спуснахме бясно по магистралата и на входа преди Варна какво да видим – Свилен догонил Мартин и седят и си приказват, изчаквайки кервана от баби да ги догони  :D. Е, стигнахме ги и оттам вече заедно влязохме в чертите на Варненското сити.

Като заключение бих искал да кажа, че това беше един превъзходен неделен велопоход с благоприятни атмосферни условия и неясен маршрут. Препоръчвам на всички, които досега се дърпат, да започнат да проявяват по-голям ентусиазъм и желание, и да посещават заедно с нас, великолепието на Българската природа поне един ден в седмицата.

Написано от Николай Илиев за велоклуб „УСТРЕМ”
« Последна редакция: Февруари 02, 2011, 03:20:14 pm от Nikolay.Iliev »

Zdravko

  • Administrator
  • Full Member
  • *****
  • Публикации: 142
    • Профил
    • Ел. поща
Re:Велопоход на 30 Януари 2011
« Отговор #1 -: Февруари 02, 2011, 01:48:35 pm »
Браво, Ники!
Страхотен пътепис си направил. За мен беше удоволствие да го прочета :)