След изминалия поход, изядените кебапчета и окаляните колела, ето нашата част от репортажа:
Сутринта на гарата се събрахме трима - Бойко, Искър и Орлин, които смятахме да участваме в Лудия банкет със смесен транспорт. Влакът, като по чудо не стачкуваше и към 11 часа слязохме на Комунари. Времето беше приятно, слънчево, но към Аспарухово излезе страхотен вятър, който направо ни събаряше на земята. Криво-ляво изминахме мостовете и спряхме да изчакаме другата група на Чудни скали. Докато ги чакаме, пробвахме алтернативни методи за транспорт - снимки има в профила на Бойко.
Първата група колоездачи се появи към 11:30, мина като бърз влак през малка спирка и дори не ни видяха. След тях се появиха Мартин и Камен с които карахме до Дъскотна. Вятърът бе намалял и към 12 стигнахме до ресторанта - обикновено селско кръчме, но с две дузини велосипеди от всякакви марки и разветки пред него. Бас държа, че в Дъскотна никой не кара велосипед, иначе нямаше да устои на изкушението да си вземе един от паркираните пред него... ей така, само да го покара малко...
Общо се бяхме събрали 22 велосипедисти, като най-много бяха от Бургас. Поне така казаха, ние бяхме следващите по численост. След доста ядене и пиене в 15 часа направихме общи снимки и отлепихме кой за където е. Ние не знаехме закъде сме и затово поехме перпендикулярно на правия път - към близкото село Планиница с намерение да направим обиколка по черно. Там малко се помотахме, но хванахме черния път към Дюля. Пътят се качва и после слиза, като тук там беше доста разкаляно. Не пропуснахме да се изтърсим на две-три места, но без сериозни последици.
Село Дюля има няколко колиби, изглежда напълно изоставено и оттам пътят се губи. Ако не бе предварително начертан и отбелязан на ГПС-а няма измъкване. На места има много "пътеки" и нито една не изглежда като нормален път. Малко след селото попаднахме на поляна в гората пълна с изправени камъни. Мястото изглеждаше много необичайно - камъните бяха необработени плочи, изправени и обърнати всички в една посока. Надписи нямаше никъде и единствено ориентацията им и приликата с надгробни плочи издаваха, че това е старо турско гробище. Изглеждаше много старо - сигурно над 200 години.
Качвахме се нагоре повече с бутане и с гадаене "оттук ли, оттам ли" и накрая излязохме от гората. Вече беше тъмно, но като се видяха крайните къщи на Каравельово беше ясно, че няма да се изгубим. В селото влязохме на фарове и продължихме по асфалт към Соколец и Трънак.
След като бяхме катерили по черно, сега беше ред да се спускаме по неизвестен път по тъмно. Слава богу, асфалтът беше без сериозни дупки и слизахме с добра скорост, избягвайки по-тъмните петна и разчитайки повече на интуицията си, отколкото на мъждукащите фарове.
Стигнахме до гара Трънак час преди влака и имахме достатъчно време. Лелката, която продаваше билети много ни се радваше, но не знаеше колко струва билета за велосипед и ни пита колко сме платили от Варна. Явно бяхме първите велосипедисти на тази гара. Варна ни посрещна с дъжд, но след калта и препускането в мрака не ни пукаше и се прибрахме благополучно.
Орлин
Трак от маршрута по черно:
http://www.everytrail.com/view_trip.php?trip_id=1390579
